Танц, който води началото си от афро-кубинските традиции. Той обединява множество стилове и техните вариации. Развива се през 60-70-те години на 20 в. от кубински и пуерторикански емигранти в Ню Йорк. Самото название на танца произлиза от испанската дума salsa, т.е. «сос». Според историците този танцов стил е измислен в латиноамериканската кухня, която е била толкова тясна, че когато многобройното домочадие се сблъсквало в кухнята по време на семейните празници с горещите съдини, пълни със сос, им се е налагало да се разминават един друг, завъртайки се бързо в кръг. Известни са няколко основни стила салса – кубинска салса, венецуелска (доминиканска), колумбийска, Лос Анжелис (Ел Ей стил), Ню Йорк, Паладиум, Пуерто Рико и салса руеда (Rueda de Casino). Независимо от разликите в стиловете, основните движения се състоят бързо-бързо-бавни стъпки в тактове от 4 удара, броени като „1-2-3-...-5-6-7-...“, като всяко четвърто отброяване се използва за бавно пренасяне на тежестта, пауза, изхвърляне на крака (кик) или за удар с крака в пода. Някои от стиловете имат строго определено начало на танца – Ел Ей започва на «едно», Ню Йорк, Пуерто Рико и Паладиум започват на «две», а кубинският, колумбийският и венецуелските стилове започват да се танцуват на всякакво отброяване.

Латиноамерикански танц с доминикански произход, възприет също и в САЩ. Движейки се в двуделна ментрика, танцуващите подчертават първия такт с разхождаща се стъпка, а на „две” правят движение навътре, притиснати един към друг с колене.

Танц, произлязъл от Румба, след забързване на ритъма и въвеждане в музиката на синкопиране (накъсаност) на ритъма. Ритъмът на танца в конкурсите е 30-32 такта в минута. Повечето фигури са аналогични на фигурите в румбата, но са изменени във връзка със синкопирането на ритъма. Особеност на танца ча-ча-ча е честото използване на локове при танцуването. По изпълнение румба и ча-ча-ча са по-близо до самбата, отколкото до пасодобле или джайв. Вече се налага тенденцията този танц да се нарича само ча-ча.

Самба е танц с африкански произход, но най-голямо развитие получава в Бразилия. Той се отличава със сложно преплетените фигури на африканските танци и възвращателно-колебливите движения на корпуса, характерни за индийските танци. В повечето фигури се използва самба баунс. Ритъмът на конкурсите е 50-52 такта в минута. Това е първият танц от латиноамериканската програма. Изпълнява се от всички танцувални класове, започвайки от Е клас. По изпълнение е по-близо до румбата и ча-ча-ча, отколкото до пасодобле и джайв.