|
У
Уапача ритъм (в ча-ча-ча) – В този ритъм стъпката, която се изпълнява на втория удар на такта, се задържа на ½ от удара.
Уиск наляво и надясно (в латината) – Уиск се нарича движението, когато се прави рязка стъпка встрани с единия крак, а след това другият крак рязко се кръстосва зад първия (за автоматично кърстосване се използва изправянето след изпълнение на баунс).Уиск се превежда като бързо, мигновенно движение.
Унгарка – Бален танц, основан върху унгарския народен танц чардаш.
Ф
Файв степ - Превежда се като пет стъпки.
Фанданго – Испански танц от 18 в. в размер 3/8, който се танцува под характерен ритмичен акомпанимент на кастанети и китара. Възниква в Южна Испания. Първоначало фандангото е вокално-танцувална форма, като тестът е с любовно съдържание. В Испания съществуват много варианти на този танц, известни с различни имена. Например в Малага фандангото се нарича малагена.
Физическо водене (в латината) – Водене с помощта на усилието на ръката, намираща се в контакт.
Фиш тейл – Превежда се като рибешка опашка. Термин от кукстепа.
Фокстрот (Ф) – Най-сложният танц от европейската програма, който се изпълнява на конкурсите, започвайки от С клас. Той се танцува в ритъм 4/4 и темп 120 удара в минута. Фокстротът е един от най-естествените танци – в него съдиите веднага виждат дали двойката може да танцува или не. По-бързият танц от подобен тип във викторианската епоха на западното общество се е наричал „Уанстеп” ("One step") или „Тустеп” ("Two step"). Названията били различни, но танцът на практика е един и същи, тъй като са се изпълнявали по една и съща схема – «една стъпка в един такт» или «две стъпки в един такт».
При своето създаване фоктстротът бил част от едно шоу, представяно на покрива на Нюйоркския театър – по това време един от най-големите в света, където била построена специална танцова площадка. Като част от своето изпълнение, Хари Фокс правил стъпки «в тръс» (trotting) на фона на рагтайм и хората започнали да наричат танца му «Фокстрот» ("Fox's Trot"), като по-късно "s" изчезнал, а произношението останало.
"Trot" първоначално означавал военен термин, който се използвал за описанние на конски ход, появил се в щата Мисури. Тази походка била необичайно гладка. В обичайното си препускане конят последователно повдигал чифтовете си крака, разположени по диагонал, при което настъпвали моменти, когато всичките му четири крака се отделяли от земята, а после конят рязко се приземявал. Докато при трота постоянно един от краката на коня се намира на земята, походката е гладка и по-малко уморителна както за коня, така и за ездача. Гладкостта е и една от основните характеристики на фокстрота. В първоначалния си вариант този танц се изпълнявал така, че левият и десният крак се поставяли един пред друг по една линия. Едва през 50-те години на миналия век тази техника била «преразгледана» и левият и десният крак започнали да се движат по свои линии, попадайки само понякога в чуждата.
В края на Първата световна война фокстротът се състоял само от три стъпки (тройна стъпка). В края на 1918 г. била измислена стъпката «вълна», наричана също «джаз-рол» ("jazz-roll"), а през 1919 г. американецът Морган измислил отвореното спиново завъртане ("open spin turn"). Елитът на танцуващия свят веднага се постарал да усвои новия необичаен стил на танцови движения. През 1920 г. изключително талантливият американец Дж. К. Андерсон пристига в Лондон, където печели много танцови състезания в партньорство с Джозефин Брадли. Тази двойка изобретява само две нови движения – «перо» и «смяна на посоката», но без тях е невъзможно да си представим съвременния фокстрот. Много фигури са измислени през 1922 г. и от известния танцьор и победител в конкурсите Франк Форд. Известната по това време танцова дойка Вернън и Ирен Кастъл отделя много време за популяризирането на фокстрота, считайки го за най-добрия от всички европейски и въобще от всички възможни танци.
Фокстротът дава най-съществения тласък на състезателните танци. Комбинацията между бързи и бавни стъпки създава огромен брой вариации и доставя много повече удоволствие, отколкото танцуването на всички стъпки в един ритъм на всяко отброяване, а дотогава абсолютно всички танци се танцували в един ритъм! Докато във фокстрота има голям брой разнообразни ритмични съчетания на стъпки. Той е може би най-трудният за научаване танц, поради сложния ритмичен характер на движенията. От фокстрота бавният валс заимства огромен брой движения, а не обратното, както мнозина смятат.
Първоначално танцът имал темп приблизително от 160 удара в минута. През 1925 г. той става особено популярен и довежда до революция в европейските танци, като стъпалата започват да се поставят успоредно. Разработването на единни правила започва през 1924 г. в Кралското общество на учителите по танци. През 1927 г. танцът вече се нарича бавен фокстрот и в неговата основа залягат гладките, приплъзгващи движения. Поради популярността му сред състезателните танцьори, а след това и след обикновенната публика, се наложила необходимостта да се развие такава форма на танца, която да може да изразява бавния синкопиран ритъм 4/4, като в същото време двойката да остава на място. Това не означавало, че фокстротът трябвало да се забрави. Просто все повече любители на танца искали да усвоят новия танц и оркестрите създавали все повече нови и нови мелодии, експериментирайки с новите звуци и ритми от Америка. Бил измислен и специален социален вариант на фокстрота с изпълнения на място, тъй като танцовите зали били препълнени с танцьори, което разкрило нови переспективи за развитието и популяризирането на фокстрота.
Фор степ - Превежда се като четири стъпки.
Формиращо водене (в латината) – Водене, кога мъжът, чрез положението на ръцете и корпуса, трябва да подскаже на партньорката каква ще бъде следващата фигура.
Фриз (Неподвижност) -. Спиране на движението на всички части на тялото. Използва се като елемент на хореографията.
Х
Хабанера – Кубински танц, чието название идва от името на столицата на Куба - Хавана. По своя ритъм е много сходен с тангото, като разликата между хабанерата и тангото е в темпа – хабанерата е два пъти по-бърза от тангото.
Хастъл – Танц, който се изпълнява по двойки, на основата на импровизация. Това е събирателно название на социалните танци в стил диско, популярни през 80-те години на миналия век. В основата си е крайно прост и се танцува на четири такта практически на всякаква музика, за което не се изисква дълго обучение и е възможно да се танцува от всеки след малка практика. Името му произхожда от английската дума „hustle” – блъскане, бутане.
Хват (Захват на ръцете) (в латината) – Положението на ръцете на партньорите – може да са свързани лявата ръка на партньора с дясната на партньорката; лявата с лявата; дясната с дясната; двете ръце да са кръстосани и т.н. Терминът без хват означава, че партньорите нямат съприкосновение на ръцете. Хват обозначава също как партньорът държи ръката на партньорката си.
Хезитейшън (в стандартните танци) – Превежда се като заддържане или колебание. Фигура или част от фигура, при която повдигащото се стъпало се премества без да поема тежестта, а движението напред се преустановява ("увисва") за един или няколко такта на музиката.
Хип туист (в латината) – Тъй като хип се превежда като бедро, туист като усукване, то хип туистът е усукване в бедрата. Фигурата хип туист представлява движение, при което партньорката се обръща на 90 градуса спрямо партньора (с усукване в бедрата) и се движи покрай него.
Хоби клас – 1) Танцьори-любители, започнали заниманията си с стандартни танци вече като възрастни, при което те може да имат присвоен някакъв танцов клас. При провеждането на състезания въвеждат възрастова група хоби клас, където започналите да танцуват възрастни могат да се състезават отделно от тези, които се занимават с танци от детството. 2) Танцов клас за новаци.
Ховър – Среща се в названието на фигурите при стандартните танци. Превежда се като извисяване, кръжене. Част от фигура, където движението на корпуса вече е преостановено, докато стъпалата остават почти неподвижни. Обикновено ховърът се изпълнява добре на върха на възглавничката на стъпалата.
Хокеен стик (в латината) – Действие, при което партньорката се обръща с гръб към партньора и двамата заедно се придвижват напред, изпълнявайки като правило еднакви движения. Това действие получава името си „хокеен стик”, тъй като партнь орката и съединените горе ръце много приличат на стик, държан от хокеист (в случая партньора).
Хореография – Първоначално терминът означава запис на танца, а след това придобива значението на изкуството да се съчинява композицията на танц или балет. Днес под занимаването с хореография се разбира тренирането от танцьори-балетисти на отделни елемени от класическия балет.
Хоро – Български народен колективен танц, при който участниците са подредени в кръг, линия или други формации. Характерен е и за други бълкански страни.
|
