|
Р
Раундабаут (Кръгови волти надясно, наляво) – Вид волта. Стъпките на двамата партньори са еднакви – латинско кръстосване (ако раундабаутът е надясно – то десният крак е пред левия, а ако е наляво – левият е пред десния), две волти и 2-3 стъпки ботофого (2 стъпки ботофого встрани и малко назад). Завъртането е на 360 + 90 градуса (наляво при раундабаут наляво и надясно при раундабаут надясно).
Рейдовак – Немски танц.
Рил – Старинен танц с неясен произход, който напомня на норвежкия халинг и други скандинавски танци. Названието му е свързано с готическата дума rulla – «смерч». В Шотландия рилът обикновено се изпълнява от две двойки, а в Англия – от три. Особеност на рила се явява кръговият рисунък – танцуващите се разполагат с лице един към друг и изпълняват серия от фигури, наподобяващи по очертанията си осморка. За рила е характерно също постоянното повторение на движенията и мелодията. В Америка най-разпространен е вариантът на рила, известен с названието вирджински рил.
Ритъм - Периодично редуване на акцентирани и неакцентирани удари, което създава характера на музиката или танца.
Рокове – Движения, състоящи се сякаш от колебания, от клатене напред-назад и изпълнявани като правило за сметка на прехвърляне на тежестта от единия на другия крак. Фигури в самбата: задни рокове, отворени рокове, затворени рокове. Рок се превежда като колебание, клатене.
Роуп – спининг (в латината) – Движение, при което партньорът съпровожда партньорката си около себе си, положил дясната си ръка върху долната част на гърба на партньорката, докато лявата му ръка държи нейната дясна.
Рочфор - Движение, при което партньорката или партньорът прехвърля крака си назад, описвайки дъга във въздуха.
Румба – Този музикален и танцов стил се заражда в Куба през XIX в. в резултат на взаимодействието между африканската и испанската култура – т.е. на смесването на културата на докараните на острова роби с културата на испанските колониалисти.
Заедно с африканците, в Куба се появяват и техните традиционни вярвания. Танцът и музиката на сантерията – афро-кубинската религия, както и синкретизма между католичеството и африканските култове, вдъхват живот на румбата. Родена върху основата на религиозни ритуали, румбата се развива на базата на ярко изразени ритми и хорови гласове. Спокойно може да се каже, че румба са всички танци, създадени от кубинците. През XVII в. чернокожите кубинци започват да взимат активно участие в създаването на народната музика. В това време румбата не се цени особено много, тъй като е създадена от робите, съвместно с креолите, и както някои казвали, да танцуват румба можели единствено тъмнокожите жители на Хавана и Матансас.
Румбата се ражда в бедните квартали на Куба. Всяка събота съседите се събирали заедно, за да разпуснат с този танц и да забравят по този начин своята горест и печал.
За да поддържат ритъма на румбата, им били достатъчни няколко лъжици и тенджера. Текстът на песента засягал предимно социални теми и чрез него хората изразявали протеста си срещу тогавашното правителство на САЩ, но разбира се главна тема на румбата била любовта към мулатките.
В началото на ХІХ в. съществуват три варианта на румбата:
- Ямбу (yambu) – танц по двойки с относително бавни и спокойни движения, който основно се танцува от по-възрастни хора;
- Гуагуанко (guaguanco) – танц по двойки, за който са характерни бързите, резки, експресивни движения и елементът „вакуна” (vacuna), изобразяващ символично желанието на мъжа да обладае жената;
- Колумбия (columbia) – Мъжки солов танц, при който танцьорът изпълнява сложни елементи и акробатични номера, демонстрирайки своите танцови способности.
Най-широка известност получава румба гуагуанко – танцът, по време на който кавалерът следва дамата си в опит за съприкосновение с бедрата й, а дамата се старае да го избегне. В този танц дамата се явява обект на дръзко ухажване и се старае да сдържи страстта на партньора си. Възможно е заради това румбата да е наричана „танцът на любовта”. Коренна еволюция румбата претърпява, когато е пренесена в САЩ. Успоредно с експанзивната, еротична кубинска румба се появява и американска румба, характеризираща се с по-сдържани движения и стил. Именно този вариант на румбата се разпространява по целия свят и завоюва сърцата на вече няколко поколения танцьори и обикновени ценители на латиноамериканската култура.
„Това е апотеоз на тангото” – пее Паоло Конте. И е прав, тъй като и тангото, и румбата произлизат на практика от хабанерата. Този кубински танц с испански корени ражда две много различни сестри – едната със светла кожа, другата – с тъмна. В Аржентина хабанерата се преражда в чувственото танго, а в Куба, изпълвайки се с чувствена и пълна с жизненост хореография, поставя основата на румбата, иначе повече африкански по своята същност танц. Най-известната в света мелодия на румба е „Гуантанамера” («Guantanamera»), написана от Хосеито Фернандес, която бързо се превръща в класика.
Първоначално румбата почти не се различава от ча-ча-ча, но след време двата танца добиват свои ясно различими самостоятелни характеристики. Във връзка с това много известни в миналото румби, от днешна гледна точка, се считат по-скоро за ча-ча-ча или изобщо е невъзможно да се красифицират като един от двата танца. Така например знаменитата мелодия «Кукарача», която се смята за румба, от съвременна гледна точка не е нито румба, нито ча-ча-ча.
От всички стандартни танци румбата се характеризира с най-дълбоко емоционално съдържание. Нейна отличителна особеност се явяват плавните еротични движения, свързани с широки стъпки. В течение на своята еволюция, румбата придобива много черти, характерни за блуса. Контрастът между ярко изразения еротичен характер на танца и драматичното съдържание на музиката създава неповторим естетичен ефект. Малобройните съвременни румби, написани в мажорен лад, имат своя привлекателност, но не оставят толкова дълбоко впечатление.
Днес румбата е известна на всички континенти. Първоначално тя намира място в кабарето, а после и в телевизията. Съществува и състезателна румба, но тя съществено се различава от автентичния кубински вариант. Това е най-бавният спортен танц. Ритъмът на конкурсите е 25-27 такта в минута, което позволява на танцьорите доста по-старателно да отработят всяка стъпка в танца. По време на своето изпълнение партньорите трябва да покажат историята на любовта между двойката.
Ръченица – Български народен танц в размер 7/8. Ръченицата е танц, който се танцува солово или по двойки, като по принцип няма захват за ръцете.
С
Салса – Музиката салса е резултат от смесването на карибски, африкански и латиноамерикански ритми. Тя се е появила в САЩ през 60-те години на 20 век. В този период към Ню Йорк се е насочило голямо количество карибски икономически емигранти, основно кубинци и пуерториканци. Мечтаейки за своите си ритми, те продължили да правят афро-карибска музика, но някакси я нагодили към начина на живот в големия град. Така се смесили звуците от Куба – Сон Монтуно, Гуагуанчо, Мамбо, Ча ча, пуерториканските - Плена, Агуилналдос и Бомба, и северноамериканския джаз. В началото салса била популярна само сред ограничен кръг от слушатели - латиноамериканското общество. След като през 1973 г. излиза филмът “Салса”, музиката се разпространява и сред останалото американско (и не само) общество. Неподправената салса е много спонтанна и сложна музика,
а танцът е жив и сексапилен. Той може да бъде доста бавен или наистина бърз, а и ритъмът може да се променя по време на песента. През 70-те години благодарение на изпълнителите от Куба, Венецуела, Пуерто Рико и Панама салсата се разпространява по целия свят, като става популярна сред хора от всички класи.
Салса стилове:
Колкото хора транцуват салса, толкова са и стиловете. Така е, защото салса е от т. нар. социални танци - тя е напълно свободен танц, без правила, без стандарти, които трябва да се спазват. Въпреки това обаче, в различните части на света са се обособили различни стилове. Те се отличават помежду си по стъпките и движенията на тялото. Ето кратко описание на някои от тези стилове:
• Салса кубински стил: Известен и под името “Казино салса”, кубинският стил се отличава с изключително сложните движения с ръце. Кубинците изглежда се раждат с изключително гъвкави стави, които им позволяват да изпълняват тези сложни финтове. Техните завъртания като че ли не се съобразяват с геометрията на човешкото тяло! Главата ви ще се замае не само от плетениците с ръце и шеметните завъртания, но и от ритмичното и много секси движение на тялото.
• Салса Маями стил: Този стил е рожба на кубинския стил. Създаден от хилядите преселили се в Маями кубинци, с годините той е придобил свой собствен характер. Основната разлика е безукорното спазване на ритъма.
• Салса нюйоркски стил: В Ню Йорк се е родил един уникален стил салса. Наред с лосанджелиския стил, той е един от най-популярните стилове из цял свят. Той е превзел почти всички събития, свързани със салсата - от дискотеките и клубовете до фестивала Бакарди фест в Пуерто Рико и Уест коуст салса конгрес в щатите. Той кара жената да изглежда страхотно. Движенията са стилни и жената винаги е в центъра на танца. Момичетата го обичат заради вниманието, което получават, а на мъжете им харесва, защото когато партньорката им изглежда добре и те изглеждат добре! Всеки танц, при който двойката изглежда красиво, неизбежно е обречен на голяма популярност. От друга страна, движенията - или както ги наричат в Ню Йорк - поредиците от завъртания, са лесни и ефективни. За разлика от засуканите пируети на лосанджелиския стил, тук фигурите са изчистени и стъпките са лесни. Точно в тази проста елегантност е душата на танца.
Две основни неща отличават нюйоркския стил от кубинския. Тук двойката през повечето време танцува на една линия, като партньорите постоянно си разменят местата, създавайки динамично напрежение по между си. От друга страна кубинската салса включва много кръгови движения, при които двамата постоянно обикалят един около друг, докато изпълняват различни завъртания. Другата разлика е във фигурите - докато кубинската салса включва предимно сложни завъртания и трудни движения с ръцете, при нюйоркския стил движенията са бързи и лесни. Още повече, той е изпълнен с много пируети. Тези завъртания понякога стават толкова светкавично, че се превръщат в същинско зрелище, което кара публиката да настръхне.
• Салса нюйоркски стил на две (Салса-мамбо): Една от уникалните техники при нюйоркския стил е танцуването “на 2”. Ритъмът на салса е от 8 такта и нормално броим: “едно, две, три, пауза, четири, пет, шест, пауза”. Когато правим първата стъпка на първия такт казваме, че танцуваме “на 1”. Когато правим първата крачка на втория такт - танцуваме “на 2”.
В Ню Йорк се танцува предимно “на 2”. Когато започнете да танцувате по този начин, се налага да пренастроите из основи ритъма на цялото си тяло. Трябва внимателно да следите за втория такт в музиката и да научите тялото си да следва именно него. С този различен стил ще се насладите на един напълно нов поглед поглед върху музиката и танца.
• Салса лосанджелски стил: Както подсказва името му, този стил се е обособил в Лос Анджелис. Той е разнообразен, елегантен и чувствен - накратко, това е един от най-популярните стилове в салсата днес. Той включва в себе си множество елементи от различни танци - от кубинската и нюйоркската салса, джаз, суинг и дори от балните танци. На базата на тези мотиви, съвременните изпълнители са изградили напълно уникален стил. При основното движение мъжът и жената са разположени с лице един към друг и се движат напред-назад в една линия. Всички фигури се извършват в тази позиция (за разлика от кубинския стил, при който всичко става, докато двамата обикалят един около друг). Подобно на предишните стилове, и тук повечето от движенията са секси и изключително пищни с много навеждания, завъртания и падания.
• Лейди/Женски стил: Жените поемат инициативата, те ухажват и прелъстяват, те танцуват, а мъжете се любуват на неизмеримата им грация и красота. Това е още един аспект на салсата, който носи наслада за окото и душата.
• Руеда: Руеда просто означава “колело”. Това, което прави руедата уникална е, че танцуването става в “колело”, в група, като участниците често си разменят партньорите чрeз много и сложни фигури. Всички фигури си имат имена и се обявяват от водещия руедата, понякога в много бърза последователност. За много от фигурите има и знаци, за да могат да се танцуват в шумната обстановка на клубовете. За страничния наблюдател този танц може да се стори зашеметителен със сложността си и подобието си с един организиран хаос. За щастие, той е толкова лесен, колкото и всеки друг танц по двойки. Руедата може да е съвсем малка, състояща се само от две двойки или голяма, колкото позволява свободното пространство, включваща стотици двойки. При липса на място, може да се танцува и руеда в руеда. Тази форма на салсата датира от 50-те години, когато се заражда по улиците и в домовете в Куба. На 24 юни 2001 г. в Маями, Флорида бе направена най-голямата в историята руеда, която бе записана в Книгата на Гинес. В нея участват 172 двойки от различни салса школи в САЩ, които танцуват в парк Бейсайд, около голям фонтан.
Как да танцуваме салса красиво:
• Танцувай, като че ли никой не те гледа.
• Гледай в лицето партньора/партньорката докато танцуваш, а не другите двойки, пода, тавана или през прозореца.
• Може да не се усмихваш постоянно, но поне се опитвай да се усмихваш от време на време.
• Колкото по-бърза е музиката, толкова по-малки трябва да са стъпките. При по-бавна музика - съответно по-големи и плавни движения.
• Тялото трябва да бъде изправено по време на танца. Избягвай люлеенето на раменете напред-назад.
• Пренасяй цялата тежест на тялото когато пристъпваш - недей просто да протягаш крак!
• Наведи се леко напред - това е нормалната поза и за двамата танцуващи.
• Движението на ханша е резултат от правилното движение на краката, а не отделно движение. Не преувеличавай движението на ханша, за да не изглеждаш странно.
• Винаги стъпвай първо на пръсти и след това поставяй петата независимо от посоката ти на движение. Не стъпвай първо на пета.
• Дръж краката колкото се може по-ниско до пода. Ако ги вдигаш нависоко, рискуваш да изглеждаш тромав. Също така държането на краката ниско до пода намалява вероятността да ритнеш нечий глезен.
• Не стискай партньора.
• Слушай музиката и се наслаждавай!
от http://thefastest.biz/?page_id=7
Самба (С) - Танц с бразилски произход, добил голяма популярност със своя опростен вариант от два равномерни такта, въпреки че сегашните танцьори предпочитат неговия типичен неравномерен и накъсан ритъм.
Историята на самбата е история на сливането на африканските танци, пренесени в Бразилия от робите от Конго и Ангола, с испанските и португалските танци, разпространени из Европа от завоевателите на Южна Америка. През 16 в. португалците донасят със себе си от Ангола и Конго танците катарете, емболада и батук. Тези танци се приемат в Европа като много греховни, тъй като по време на танца танцьорите докосват пъпа си.
Емболада – представлява крава с поставени сферични топки на рогата за безопасност, но днес в Бразилия думата "embolada" е синоним на „глупав”. Батукът става толкова популярен, че кралят на Испания Мануел І го забранява със закон. Той се изпълнява в кръг със стъпки, подобни на чарлстона и една двойка, танцуваща в средата. През 1830 г. се появява сложен танц, образуван от комбинирането на движенията на тези танци с допълнителни колубания на тялото и бедрата, който се нарича лунду. По-късно са превнесени стъпки, които правят участниците на карнавала в Рио, които са наречени Копакабана, по името на известния плаж край Рио де Жанейро.
Постепенно висшето общество в Рио де Жанейро също започва да танцува този танц, макар и малко изменен, за да може да се танцува в затворена танцова позиция, която тогава се считала за единствената възможна и правилна. Танцът започва да се нарича Zemba Queca и през 1885 г. е описан като „изящен бразилски” танц.
Произходът на названието „Самба” е неясен, макар "Zambo" да означава „дете от негър и местна (бразилска) жена, мулат” До 1914 г. е известен с бразилското название "Maxixe". Той става известен в САЩ в началото на двадесетото столетие, а в Европа става популярет след едно шоу в Париж през 1905 г. Днес в самбата има движение, наречено maxixe.
Вариантът на самба, наречен Carioca става известен във Великобритания през 1934 г. Той се изпълнява от Фред Астер във филма „Полет до Рио” – неговия първи филм с Джинджър Роджерс.
В Европа вниманието към самбата се повишева през 1950 г., когато от нея се заинтересува принцеса Маргарет, която играела водеща роля в британското общество. Самбата е стандартизирана за международно изпълнение от Пиер Лавеле през 1956 г.
Често самбата е наричана „южноамерикански валс”. Ритмите на самбата са много популярни и видоизменяйки се леко образуват нови танци като ламбада, макарена и пр. Различни варианти на самба – от байон до марча се танцуват традиционно на карнавала в Рио де Жанейро.
Самбата включва в себе си характерни латински движения с бедрата, които се изразяват със „самба баунс” пружиниращи движения. Истинският характер на самбата – това са веселието и флирта, заиграването на един с друг, съпроводени с неприлични движения на таза с различни интерпретации. Ако го няма това, то самбата губи много.
Танцът има много характерен ритъм, който е изведен на преден план за по-добро съответствие с националните бразилски музикални инструменти. Движенията са ритмични, бързи и подвижни. Музикалният размер, в който се изпълнява е 2/4 или 4/4. Ритъмът на конкурсите е 50-52 такта в минута. Това е първият танц от латиноамериканската програма. Изпълнява се от всички танцувални класове, започвайки от Е клас. По изпълнение е по-близо до румбата и ча-ча-ча, отколкото до пасодобле и джайв.
Сенчеста позиция (в латината) – Партньорката (партньорът) е разположена от дясната страна на партньора (партньорката), малко напред и с лице, обърнато към същата страна.
Сенчесто ботафого – Минаване на партньора зад гърба на партньорката.
Сеньори (С) – възрастова категория, в която танцьорът трябва да бъде над 35 години.
Сиртаки – Популярен танц в Гърция, създаден през 1964 г. специално за филма „Зорба Гъркът. Това не е традиционен гръцки народен танц, а смесица от бавна и бърза версия на националния гръцки танц хасапико. Самото име сиртаки идва от „сиртос” - танци от Крит.
Слип - Среща се в названията на някои фигури. Превежда се като хлъзгане.
Слоуфокс - Бавен фокстрот.
Смяна на краката (в латината) – Краката обикновено се сменят, за да се премине от фигурите, изпълнявани с едноименните крака, към фигури, изпълнявани с разноименните крака или обратно. Съществуват няколко начина за смяна на краката.
Снижаване – Това е понижаване на опорното стъпало от носа на обувката на токчето и последващо свиване на коленете в началото на следващата стъпка.
Спин – Среща се в названията на фигурите при стандартните танци. Превежда като въртене, например спиновото завъртане може да се преведе като завъртане с въртене.
Спот - Въртене (въртене на място), въртене на три стъпки (в латината) – самостоятелно завъртане на танцьора около себе си без контакт с партньора.
Стационарен самба ход (в самбата) – Редуващо се изнасяне на краката назад и събирането им от партньорите огледално без да се пренася тежестта върху им. В тази фигура широко се използва баунс.
Суей – (клатене, люлеене) – Отклоняване на корпуса в посока към центъра на завъртането или към вътрешната страна на извиващите се фигури, което възниква в частта над тялото над глезените и служи за подобряване на баланса и за ефект. В някои фигури се използва суей, който се усеща от талията нагоре и понякога се нарича „Разчупен суей” (Broken Sway).
Суивъл – Превежда се като шарнир. Танцьорът се завърта на стъпалата си като на шарнир.
Суинг – Действие, при което с някои части на тялото се създава замах, който дава енергия за по-нататъшното движение, подобно на махало. Бива махалов, метрономен, възвръщателен и напречен (страничен). Според една друга дефиниция, суингът е свободно движение около неподвижна точка. Това движение наподобява махало или люлка. На този принцип се базира движението във всички танци от европейската програма, с изключение на тангото, което и дава името им – „Суингови танци”. Обемът и характерът на суинга зависят от изпълнявания танц или фигура. Като правило, започва в края на музикалния такт. Максимално ускорение се достига в долните части на суинга. Една от основните причини, водещи до загуба на правилното положение на корпуса, се свежда до неправилното разбиране на „суинга”. Танцьорът трябва да осъзнае, че движението започва от главата. Това не означава, че главата се движи, излизайки от линията на тялото. Тя следва да се движи в координация с корпуса и краката, и движението започва с това, че главата се задвижва в избраната посока. В превод суинг (Swing) означава люлеене, колебание, размах, ритъм, размахвам, вървя с равномерни крачки и т.н.
Суингов джайв – Ако в джайва фигурите се изпълняват за сметка на движенията на корпуса, коленете и бедрата без подскоци, то те се отнасят към суинговия джайв. Като правило, при различните изпълнения винаги се редуват с фигури с подскоци.
Суктинис – Литовски танц.
Т
Тайм степ – Буквално това се превежда като такт, но може да бъде преведено и като „ритмични стъпки”, т.е .не се правят никакви специални фигури, а просто се пристъпва в ритъма на музиката.
Тайминг – Брой и продължителност на стъпките.
Тамбурин – Провансалски танц, изпълняван под съпровода на тамбура.
Танго (Т) – Изпълнява се на конкурсите от танцьори, започвайки от D клас. Вторият танц от стандарттната програма или програмите с осем или десет танца. Ритъмът е 31-33 такта в минута. По произход тангото е латиноамерикански танц и дълго време се е отнасяло към латиноамериканските програми, затова принципите на стъпките и техниките на тангото се различават от всички останали танци от европейската програма.
Първоначално тангото е енергичен танц от рода на испанското фламенго. Заедно с други народни испански танци, тангото е пренесено в Аржентина от испанските завоеватели на Южна Америка. Това е една от версиите. Според друга версия, тангото произхожда от африканския танц тангано (тangano), достигнал до този край на света чрез негрите-роби. Този танц във вертепите на Буенос Айрес се слива с хаванския (кубински) танц хабанера, при което се получава танц, известен като милонга (мilonga). В началото милонгата е популярна сред нисшите слоеве на аржентинското общество, а в началото на 20-то столетие започва да привлича вниманието и на висшето общество. В Западна Европа първият пик на нейната популярност започва с изпълнението на великата френска звезда на мюзикхола Мистингет през 1910 г. Тангоманията, започнала в Париж, се премества в Лондон и Ню Йорк и практически не затихва по време на Първата световна война. За първи път тангото е изпълнено в неговия съвременен вид в гетото на Буенос Айрес - Бария лас Ранас (Barria Las Ranas). Там то било танцувано под името „Танц с почивка” ("Baile con corte"). Впрочем корте – известното движение в тангото, се превежда именно като „почивка”. Дендитата на Буенос Айрес внасят две основни изменения. Първо, те променят така наречения „ритъм на полката” (по-скоро на фламенгото) на „ритъмът на хабанерата” и второ, започват да наричат танца „танго”.
През 1900 г. някои любители се опитват да представят танца от Аржентина в Париж, но без особен успех. Човекът, който полага много усилия за популяризиране на тангото, е Робърт Прис. Но въпреки това пътят на тангото не е обсипан с рози. То се радва на много привърженици, но и на не по-малко противници. Срещу него се възправят най-вече френските епископи. Те посочват като недопустимо притискането по време на танца и като цяло излишно чувствения характер на тангото. Тези, които го танцували, били заплашени от това да бъдат лишени от свето причастие и били обвинявани, че подлагат душите си на греховно изпитание. Стига се дотам, че доктор Бохем от Ню Йорк през 1924 г. дори открива нова болест, наречена „криви крака” (the TANGO-foot"). Пресата също не си поплюва. На 30 май 1915 г. в „Ню Йорк Таймс” излиза изобличителна статия, озаглавена „Опасността от тангото е по-голяма, отколкото немския империализъм!”. Поредният скок в интересът към този танц настъпва след изпълнението на танго от Рудолфо Валентино и Беатрис Домингес през 1921 г. във филма „Четирите конника на апокалипсиса”. В съвременните филми актьорите често танцуват танго, например Ал Пачино и Габриела Анвал във филма „Усещане за жена” (1992), Арнолд Шварценегер и Тия Карере в „Истински лъжи” (1994) и др.
от www.dancelife.ru.
Танцов клас - Категория, определяща майсторството на танцьорите в стандартните танци. Официалните класове са Е, Д, С, В, А, S, M, където Е е началният клас за възрастовите групи юниори и деца, а Д – началният клас за възрастовите групи младежи, възрастни и сеньори. Федерацията позвовлява различните региони да въвеждат допълнителни класове за начинаещи – Н и/или „хоби клас”. Класовете S и M се явяват международни класове. Нов клас се присвоява от танцьорите, след като наберат необходимото количество точки. След В клас точките по латина и стандартни танци се набират отделно, а дотогава – заедно. S и М клас се присвояват не само според набраните точки, но и в зависимост от успешното представяне в шампионатите в собствената страна. Състезанията биват два вида – по определен клас на майсторство и по открит клас – всякакъв клас майсторство.
Танцов клас на двойката – Класът на новосъздадената танцувална двойка се определя от класа на партньора. Ако класът на партньорката е по-голям от класа на партньора повече от два класа, то двойката може да бъде допусната до състезание, провеждано между двойки, чийто клас е един клас по-висш, отколкото класа на партньора. Във всички случаи, ако двойката е набрала половината или повече точки за преминаването си в следващ клас, на всеки един от партньорите, чийто клас е по-нисък, се присвоява по-високия клас на другия партньор.
Тарантела – Много жив танц в такт 6/8. Неговото название е свързано или с град Таранто в Южна Италия, или с паяка тарантула, който се среща в този район. Легендата гласи, че ухапаният от тарантула се разболява от болестта тарантизъм, която може да се изцели единствено с неудържим танц.
Темп – Това е скоростта, с която се изпълнява музиката (броят на тактовете в минута). За да се разбере темпът на изпълняваната мелодия, е необходимо да се преброят тактовете в продължение на една минута, засичайки времето с хронометър.
Точково завъртане – Вид волта. Може да бъде надясно, наляво, соло.
Трепак – Старинен руски танц в бързо темпо.
Туист – Среща се в названието на фигурите. Когато една част на тялото се усуква около друга, обикновено това са раменете и бедрата.
|
