Кадрил – Френски танц, възникнал в края на 18 в. и много популярен до края на 19 в. Изпълнява се от две или четири двойки, разположени по четириъгълник (quadrille), една срещу друга. Кадрилът се развива от селски танц и първоначално съдържа пет фигури, носещи следните френски названия: Le Pantalon (Панталон - име на популярна френска песничка), Eté (Лято), La Poule (Кокошка – най-ранната мелодия, в която се имитира кокоше кудкудякане), La Pastourelle (Пасторал) и Finale (Финал). Към тези фигури танцмайсторът Трениц добавя шеста фигура, която започва да носи неговото име.
Казачок – Народен танц - украински, кубански, терски и др.
Калтак – Таджикски танц.
Канкан – Неистов и не много приличен френски танц, в бързо темпо и двуделен размер. По вида си прилича на испанското фанданго. Възниква в Париж през 30-те години на 19 в.
Картули – Грузински народен танц, изпълнява по двойки. Известен е също с названието лезгинка.
Качуча – Испански (андалузки) народен танц.
Кик  - Движение, наподобяващо удар по топка или опит се ритне нещо.
Коло – Масов танц, подобен на хоро, разпространен при сърби, хървати и черногорци.
Компресия (свиване) -  Може да се използва в различни части на тялото, но особено е важна между гърба и бедрата. В латината се използва постоянно. Като правило, ако едната страна се свива, другата се разтяга.
Контра обратна променадна позиция - Аналогична на затворената позиция, но партньорите са на десния крак и  разперени на 45 градуса надясно от затворената позиция.
Контраданс – Старинен английски танц от фолклорен тип. В контраданса танцуващите образуват две линии – мъжка и женска – обърнати с лице един към друг. Използват се най-разнообразни движения, често взети от други танци. Думата country („село”) във Франция се преобразува в думата contre („противоположен”), откъдето се стига до немското название Contretanz, Kontertanz, в което първоначалното значение вече се е загубило. Около 1685 г. контрадансът се разпространява от Англия в Холандия и Франция и скоро става един от най-любимите европейски танци.
Кордебалет (термин от балета) – Ансамбъл от танцьорки и танцьори.
Кочари – Арменски танц. Названието му произлиза от словосъчетанието „гоч ари”, което се превежда като „храбър мъж”. Първоначално това е бил боен танц, който арменците са танцували преди битка.
Краковяк – Първоначално народен, а по-късно бален танц.
Крис-Крос (Пътуващи надясно, наляво) – Вид волта. Превежда се като кръстосани, пресичащи се.
Куикстеп (К) (Бърз фокстрот) – Типичен английски „пърхащ” танц на развличащия се джентълмен. За разлика от останалите стандартни танци, включва голямо количество елементи на подскоци. Ритъмът на конкурсите е 50-52 такта в минута. Произхожда от подразделянето на фокстрота на бърз (куикстеп) и бавен фокстрот. През 20-те години на ХХ в. много оркестри и джаз бенди започват да изпълняват фокстроти в бързо темпо, преминавайки от спокойния и уравновесен деветнадесети век към буйните ритми на двадесетия. Тези, които умеели да танцуват фокстрот на баловете и вечеринките, постоянно недоволствали от това, че на тази музика било невъзможно да се танцуват каквито и да било движения, така че се налагало да се измислят нови. Тези проблеми намирали място и в много от известните по това време вестници. В програмата на танцовите вечери, с цел да се предупредят любителите на „истинския” фокстрот, танцът бил включван под името „куиктайм фокстрот” ("quick-time-foxtrot"), понякога представян и като  „куиктаймстеп” ("quick-time-steps") и накрая за по-кратко – като „куикстеп” ("quickstep"). За година на раждането на куикстепа се приема 1923 г., когато оркестърът на Пол Уайтман свири във Великобритания.
Съвременните движения в куикстепа, основани някога върху стъпките на фокстрота, доста се различават от тези, които са се танцували през 20-те години на миналия век. Подскоците в движение и на място, поредицата от ходове и други оригинални движения на двойката, явно или не, много изменени или директно, попадат в куикстепа от други три танца – чарлстон, шими и бляк ботъм.
Чалстонът е родом от остров Кабо Верде (бивши Острови Зелени нос). Названието на танца идва от пристанище Чарлстон, в което тъмнокожите докери танцували енергичен танц, изпълняван в кръг. На сцена чарлстон е изпълнен за първи път през 1922 г. в шоуто на Джордж Уайт. В бялото американско общество чарлстонът става популярен през 1923 г. след турнето на шоуто „Рънинг Уайлд” ("Running Wild") в САЩ. В Европа танцът става известен през 20-те години на века, след изпълненията на Джозефина Бекер в Париж. Този танц се изпълнявал в ритъм от 200-240 удара в минута, с размахвания на ръцете и краката и донякъде напомнял на съвременните младежки дискотеки. Танцът бързо завоювал целия свят, но дълго бил забраняван да се изпълнява в почтенните танцови салони.
Първоизточник на танца шими (Shimmy) е негърският танц „Шика” ("Shika"), който е донесен в Америка от африканските роби. Шими е много популярен в САЩ от 1910 до 1920 г. и се превръща в национално безумие в Америка след изпълнението му от Джилда Грей през 1922 г., макар че съществува версия, че за първи път е изпълнен от Етел Уотърс в шоуто „Понякога” ("Sometime") още през 1919 г.
Бляк ботъм става известен през 1926 г., благодарение отново на Джордж Уайт и неговото шоу „Скандалите на Джордж Уайт” ("George White's Scandals"). Той се изпълнявал в ритъм от 140 до 160 удара в минута и включвал люлеене на корпуса напред-назад и последователно свиване и разгъване на коленете.
В днешно време куикстепът се танцува в ритъм от 200 удара в минута, като основните движения са прогресивни стъпки, шасе, завъртания и много други движения, заимствани от фокстрота. От другите европейски танци се различава основно по „подскоците”, както по време на движение, когато двойката сякаш „се стеле по паркета”, със завъртания или без, така и на място, с оригинални кикове и много по-сложни движения. Тези движения са разрешени за изпълнение само от таньори от В клас нагоре. До В клас движенията на куикстепа се състоят от такива, каквито са били в ранните му години. Куикстепът за В клас е новият куикстеп, включващ в себе си и шими, и чарлстон...
от www.dancelife.ru.
Куранта – Танц в двуделен размер, първоначално пантомимичен, известен от 16 в. Около 1700 г. курантата става тържествен, пълен с достойнство танц, който предхожда менуета, но след 1720 г. изчезва като танц и се съхранява единствено като жанров модел в професионалната музика.

Мазурка – Полски народен танц. Въпреки че по произход е народен танц, през 18 в. мазурката става градски и придворен танц. Мазурката се състои от подобен на полонез встъпителен раздел, изпълняван от няколко двойки, и редуване на танци с различни фигури. Особено типични са ударите на токче в токче и рязкото движение със стъпълата (т.н. ключ) в края на всяка фигура. Варианти на мазурката са полските танци куявяк и оберек.
Майско дърво (Непрекъсната точкова и Кръгова волта) – Вид волта.
Мамбо - Латински танц от кубински произход, който се свързва с мамбо музиката. Ритмично е сходен с по-бавното болеро, въпреки че се състои от по-сложен модел от стъпки. Обикновено саксофонът поддържа синкопирания ритъм, докато останалите от брас секцията свирят мелодията.
В края на четиридесетте години на двадесети век музикантът Перес Прадо (Perez Prado) измислил танц за мамбо музиката и станал първия човек, който продавал музиката си като „мамбо”. Сливането на суинга и кубинската музика довежда до този фантастичен ритъм и той на свой ред създава нов сензационен танц. Не е било възможно мамбото да се зароди по-рано, тъй като кубинският и американският джаз все още не са били съчетани. Перес Прадо го представя в легендарния клуб Ла Тропикана (La Tropicana) в Хавана през 1943г. и потока се отпушва. Цяла плеяда други латиноамерикански музиканти като Тито Родригес (Tito Rodriquez), Пупи Кампо (Pupi Campo), Тито Пуенте (Tito Puente), Мачито (Machito) и Ксавиер Когат (Xavier Cugat) реализират техни стилове и така разпространяват мамбо манията. След Хавана, Прадо пренесъл музиката си в Мексико, после в Ню Йорк. С времето неговия стил все повече се избистрял, за да се хареса на масовия американски слушател.
Има два вида мамбо (танц):
Единично, който се е запазил като модерно мамбо.
Тройно (понякога наричан двойно мамбо), за който се смята, че е произлязал от Ча-ча-ча.
Мамбо е в основата на Салсата и е част от изявено ритмичните танци в групата на  салонните танци в американски стил. Ритъмът от стъпки е необичаен в сравнение с повечето от останалите танци. Може да се брои като „бърза-бърза-бавна”, като първата „бърза” стъпка е на втория удар на броенето, а „бавната” стъпка пресича границата между тактовете като се изпълнява при броенето по време на четвъртия и първия удар.
Мамбо се танцува в такт 4/4 със скорост около 188 удара в минута (45-47 такта в минута). Основния модел или основната танцова стъпка на Мамбото се състои от две половини: основно движение напред и основно движение назад. Когато мъжът танцува основното движение напред, жената танцува основното движение назад и обратно. Танцът започва с поклащане на бедрата на „раз”, а първата стъпка се прави на „два”.
Има три стъпки в такта. Те започват от втория тактов удар и се обозначават като „(пауза)-две-три-четири”.
Особено популярни са мамбо песните: "Mambo Italiano", "Papa Loves Mambo", "Mambo #5", "I Saw Mommy Do The Mambo", "They Were Doin' The Mambo".
Маратон – Танцуване на всички танци от програмата без прекъсване, нон-стоп.
Менует – Танц от  16–17 в., в умерено темпо и триделен размер. Името му произлиза от френската дума menu (pas menu – «малка стъпка») или от старофренския танц аменера (amener). Менуетът заема мястото на курантата и е основен придворен танц от средата на 17 в. до средата на 18 в. Първоначално е бил селски танц, но по-късно менуетът се превръща в образец на френския придворен балет. Приема се, че първият, който е танцувал менует, е крал Людовик XIV. Характерни черти на менуета са церемониалните поклони, тържествените придвижвания напред, встрани и назад, изящните стъпки и лекото прихлъзване. От Франция менуетът се разпространява из цяла Европа.
Меренге – Меренге е латиноамериканска музика, един от многобройните ритми, популярни в наши дни в страните от Карибския регион, а също така и бърз танц. Меренге има повече от стогодишна история, но видът, в който го познаваме днес, съществува сравнително отскоро. Промените във времето са дълбоки - от фолклорна музика, меренге се превръща в комерсиално направление; съответно променили са се и текстовете и маниерът на изпълнение. Тази музика и танц отдавна са излезли от пределите на своята родина и са стигнали до САЩ и Европа, отчасти благодарение на това, че голям брой от изпълнителите живеят именно там.Странна смесица от африкански и латиноамерикански музикални традиции, меренге не прилича на останалите карибски ритми като салса, кумбия, мамбо, сон, калипсо. Привлекателното в него е веселото звучене. Много хора признават, че при звука на меренге много трудно могат да останат на място.
Пет са характерните инструменти за свирена на меренга -  тамбура, гуира, саксофон, акордеон и тромпет. Да не забравяме и поне един гласовит певец. Гласовете на жителите на карибския регион придават на песните меренге особен колорит. “Карибските гласове” се отличават с височина на тона, като трудно се познава от пръв път дали пее мъж, или жена. Изпълнителите невинаги притежават неповторими вокални данни, но приятният тембър на гласа компенсира тяхното отсъствие.
Танцът меренге е един от най-динамичните латиноамерикански танци. Той естествено се танцува по двойки в такава близост, че непознатите стават приятели за броени минути. Движейки се в двуделна ментрика, танцуващите подчертават първия такт с разхождаща се стъпка, а на „две” правят движение навътре, притиснати един към друг с колене. Има различни начини за танцуване на меренге. Може да се танцува самостоятелно или по двойки, близко прегърнати или по-раздалечени.
Меренге не е спортен танц. Затова в него няма нужда да правите резки движения, неуместно изглеждат и заучените предварително фигури, изпълнявани механично. Колкото по-естествено се движите, толкова по-добре изглежда отстрани. Импровизирайте колкото може повече и спазвайте единственото изискване - не изпускайте ритъма. Именно затова меренге е много популярен танц в нощните клубове и дискотеки - защото не е нужно човек да е професионалист, за да го танцува.
В началото на 20-и век възникнало движение за възраждане и утвърждаване на меренге. За целта текстовете, съпровождащи музиката, трябвало да се избавят от вулгарните изрази. Успех бил постигнат през 1930 г., когато Рафаел Трухильо, кандидат вицепрезидент, поканил за своята предизборна кампания оркестри, които изпълнявали традиционно меренге. Значителна роля в популяризацията на меренге имало и радиото.
Така меренге отново завладяло народните симпатии. По същото време музикантите с класическо образование правели опити да разнообразят мелодията и да съчинят прилични текстове. Възникнал трети вариант на танца - памбиче (от Palm Beach), който бил изкривен от танцувалните възможности на американските моряци (в 1916-1924 г. територията на Доминиканската република била окупирана от американски войски).
Меренге стремително завладява симпатиите на доминиканското общество и постепенно измества няколко други ритми като тумба например. Тумба бил сложен танц, изискващ значителни физически усилия. Относителната простота на меренге бързо превзела привържениците на тумба.
В онези времена, танцът меренге представлявал в общи линии следното: мъжът и жената, прегръщайки се извършвали движения в различни посоки и се въртели наляво и надясно. Това се наричало “салонно меренге” (merengue de salon) и в него партньорите никога не се разделяли. Съществувал и друг вариант на този танц - “меренге с фигури” (merengue de figura), където танцуващите правели множество “украшения” на движенията, но и в този случай партньорите не се разделяли.
Полезни съвети за начинаещи:
Подберете си удобни обувки и дрехи. Танцувайте с обувки с нисък ток - меренге е доста бърз танц и с високи токове лесно се получават контузии. Дрехите не трябва да ограничават движенията ви.
Изберете подходяща музика. Не танцувайте на много бърза или много бавна мелодия, а също така избягвайте песни, при които ритъмът се ускорява или забавя в хода на изпълнението. Музиката ще ви управлява сама, така че гледайте ритъмът да бъде отчетлив.
В началото на своето обучение, по възможност танцувайте с партньори с приблизително еднакъв ръст като вас. Така ще избегнете проблеми при завъртанията.
Най-важното - не се притеснявайте да експериментирате! Някои хора научават известен брой фигури и правят само тях. Те ще ви кажат, че меренге е скучен танц. За да не стане така и при вас, измисляйте сами нови движения.
от http://thefastest.biz/?page_id=7
Младежи – Възрастова категория, при която танцьорът трябва да е от 16 до 18 години.
Мореска (мориско) – Пантомимичен танц с най-вероятно мавритански произход, известен още от времето на ранното Средновековие. В съответствие със силно романизираната представа за маврите, танцьорите са носили гротескни костюми със звънчета на глезените. Често лицата на един или няколко от танцуващите били оцветени в черно. В Европа танцът се разпространява в тези райони, където е имало контакти между мюсулмани и християни. Европейската мореска води началото си от Испания, където за нея се споменава през 15 в. Около 1900 г. в Англия се наблюдава възраждане на мореската, свързано с общия интерес към старинното изкуство.
Музикален размер – Количеството удари във всеки музикален такт.

А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ч Ш Ю Я