| |
| |
|
|
|
|
А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ч Ш Ю Я
|
Г
Гавот - Танц в спокойно темпо и триделен размер. Названието му идва от провансалската дума gavoto – „жител на областта Оверен”. Изящен и радостен френски танц от 16-18 в. Изпълнява се в размер 2/2 или 4/4. През 17 в. е бил хороводен танц, а през 18 в. се превръща в танц по двойки с различни фигури.
Галоп –Бърз кръгов танц от 19 в. в двуделен размер. Названието му идва от френската дума galoper – «скачам». Състои се от стремителни скокообразни движения напред и назад, близки по вид до полката. След 1825 г. галопът идва на мода в Германия, където започват да го наричат ручер или хюпфер.
Гопак – Бърз украински танц в двуделен размер.
Д
Д клас – Първият официален танцов клас на Федерацията за младежи, възрастни и сеньори и втория за деца и юниори.
Давлури – Грузински народен танц.
Деца I (Д-1) – Възрастова категория, при която танцьорът трябва да бъде до 9-годишна възраст.
Деца II (Д-2) – Възрастова категория, при която танцьорът трябва да бъде от 10 до 11 години.
Джайв (Д) - Винаги това е последният танц на конкурсите от латиноамериканската програма или програмите с шест, осем или десет танца. Ритъмът на конкурсите е 42-44 такта в минута. Джайвът се включва в конкурсните програми за всеки официален клас на Федерацията (започвайки от Е клас). Той, както и Виенския валс, се изпълнява на състезанията една минута, а не половин, както е при останалите танци. Джайвът се счита за най-уморителния танц от латиноамериканската и европейската програми.
Джайвът се появява през ХІХ в. в югоизточните американски щати, при което някои го смятат за негърски, а други – за боен танц на индианците семиноли, населявали територията на днешния щат Флорида, изпълняван около заловения в плен бледолик или неговия череп. Съществува и версия, че негрите са го танцували още докато са били в Африка, а после са почнали да го танцуват и индианците.
Думата джайв ("Jive") прилича на юноафриканската дума "Jev" («да говориш пренебрежително»). Подобно значение думата джайв има и в негърския жаргон. Възможен е и произходът от английската жаргонна дума джайб ("jibe" – «евтина стока», «марихуана» или «случаен секс»). Не е известно коя от всички тези думи е била изходната за получаване името на танца и по тази причина не е ясен и първоначалният смисъл, влаган в този танц.
През 1880 г. джайвът вече е конкурсен танц. Негрите от южните щати го танцуват за награда, която най-често била кейк, затова и танцът тогава е известен като «Кейкова разходка» (Cakewalk). При това танцът се състоял от две части – първо от тържествена процесия на двойките, а после и самият танц, който участниците танцували със специално ушити костюми.
Музиката, съпровождаща този танц, наричали „Рагтайм” (Ragtime) – от „rag” – парцал, дрипа, вероятно, защото участниците обличали най-хубавите си „парцали” (дрехи) или пък защото музиката била синкопирана и някак „накъсана”. Музиката и танцът джайв били много популярни сред негърското население на Чикаго и Ню Йорк. Този възпламеняващ негърски танц със своята енергична музика рязко котрастирал на фона на ограничените и строги танци на висшата класа на САЩ и Великобритания.
След смъртта на кралица Виктория през 1901 г. обществото започва да чувства по-голяма свобода и огромен брой простовати танци, такива като тексаска дрипа, непохватния янки, поклащащото се буре, крастата, вършитбата, жътвата и др., основани на същите тези ритми, стават популярни и сред белите. Някои от тези танци имат животински названия, носещи явен селски и пантонимичен характер: куцата патка, препускащия кон, мечката гризли, скок на кунгуру, рачешка стъпка, орлова скала, летящ петел, пуйча стъпка, заешки подскоци и пр. В съвременния джайв все още съществува «Зайчи подскок» (Bunny Hug) като една от основните стъпки. Тя е същото това шасе, изпълнявано настрани – когато заекът се изплашва и от място отскача настрани.
Всички тези танци се изпълняват под музиката на рагтайма, с акценти на удари 2 и 4, в синкопирани ритми. Всички те използват същите елементи, които сега съществуват в джайва и другите латиноамерикански танци – стъпка, рок, баунс и т.н. Затворената позиция се възприемала като неприлична и понякога дамите носили специални корсети, да не би случайно да докоснат тялото на партньора си.
Най-съществените промени в танците започват след 1910 г., когато много индивидуални танци започват да се танцуват по двойки, а таньорите комбинират фигурите, танцувайки ги в произволен ред. Всеки мъж-танцьор става водещ, един вид мигновенен балетмайстор. Промяната се извършва на базата на промяна на интереса от стъпки към ритъм.
През двадесетте години на ХХ в. рагтаймът се трансформира в популярния суинг. Съвременната версия на джайва има основни стъпки, съставени от бързо синкопирано шасе (стъпка, пристъпване, стъпка) наляво и надясно (при партньорката – обратно), заедно с по-бавни стъпки назад и връщане напред. Бедрата се изнасят на отброяване "и" след всяка стъпка, тежестта на тялото се извежда силно напред на всички стъпки, при което всички стъпки се извършват на носа на обувката. По време на шасето (например наляво) стъпвайки на крака, с който се прави стъпката (в случая лявата), се повдига нивото на коляното на опорния крак, като при това по-нататък десният крак се повдига също толкова силно и създава оптичната илюзия на «лунна стъпка» ("moonwalk"), при което танцьорите са сякаш в безтегловност.
В самото начало на своето съществуване, през 1927 г. теанцът е бил предимно и само младежки. По-възрастните танцьори не са го одобрявали и пробвали да го забранят поради непрогресивност, тъй като той се танцувал на място, което пречело на другите танцьори, движещи се по линията на танца. Джайвът си останал младежки танц, видоизменяйки се впоследствие в суинг, буги-вуги, би-поп, рок, туист, диско и хастъл.
При този танц на състезанията танцьорите се стараят да покажат, че не са изморени след четирите танца, но все пак джайвът е последен танц в програмата, при това доста сложен за изпълнение. Той много се различава по характер и техника от другите танци в латиноамериканската програма и често двойките, добре танцуващи първите четири танца, изпълняват джайва по-слабо, докато при някои двойки се получава обратното.
от www.dancelife.ru.
Джатра – Музикално танцово представление в Индия.
Диагонално към стената – Направление, което се получава при завъртане на 45 градуса вдясно от направлението по линията на танца.
Диагонално към центъра - Направление, което се получава при завъртане на 45 градуса вляво от направлението по линията на танца.
Е
Е клас – Първият официален танцувален клас на Федерацията , който се присвоява автоматично във възрастовите категории Юниори и Деца до първия конкурс, ако треньорът е сигурен, че танцьорите са научили програмата от шестте танца в пълен обем. В някои региони са въведени допълнителни неофициални класове за начинаещи, обозначавани като Н или „хоби клас”.
|
|
|
Copyright © 2008, Фондация Танцова кадемия Бургас, All Rights Reserved
design & support Dolphin Press Network
|
|
|
