|
А
Айра - Башкирски танц.
Алемана (в латината) – Движение, при което с лявата си ръка партньорът води партньорката, а тя изпълнява завъртане около себе си по посока на часовниковата стрелка. Алеманата прилича на завъртане на партньорката под ръката, но има известни разлики. Съществуват няколко фигури алемана с различно ниво на сложност, които се различават по излизането от фигурата. Терминът алемана вероятно произлиза от названието на древните алемани, които живеят на територията на днешна Германия. Между другото Алемана е знаменита латиноамериканска фамилия и е възможно тази фигура да е наречена в чест на някой представител на тази фамилия. Освен това от много отдавна съществува европейски танц, наречен алемана.
Английски валс (АВ) – Винаги това е най-първият танц от стандартната програма и програмите с шест, осем или десет танца. Ритъмът на конкурсите е 28-30 такта в минута. Изпълнява се от всички танцувални класове (започвайки с Е клас). Харатктерно за танца е плавното, плъзгащо движение. Произлиза от популярния в 19 в. валс „Бостън”.
Б
Балет - Вид сценично изкуство.
Балетмайстор - Автор и постановчик на балет, хореографски миниатюри или танци.
Баунс (пружинка)(в самбата) – Движение, съществуващо в почти всички фигури на самбата, при което токчетата се отделят с усилие от пода, коленете леко се сгъват, коремът и центърът на корпуса се свиват, а тазът и бедрата се разклащат напред-назад и нагоре. Изпълнява се между стъпките на отброяване „и”.
Бачата - Бачата е музика и танц, които произхождат от провинциалните части на Доминиканската Република. Темата им обикновено е романтична, като най-често обсъжданите проблеми касаят разбитото сърце.
Музиката е в такт 4/4. Бачата се развива от, и все още има близка връзка с, панлатиноамериканския романтичен стил на име “болеро”. През годините, тя е повлияна и от меренгето, и от редица латиноамерикански стилове в китарата от Куба, Пуерто Рико, Мексико и Колумбия.
Произлизаща от традиционната латиноамериканска китара, бачата се появява през 60-те г. на 20 в. Тъй като радиостанциите запълвали ефира със салса и меренге, изпълнителите на бачата били принудени да развият своя собствена система за създаване и разпространение на тяхната музика. Първият официален запис на бачата е нарпавен през 1961 г. от Хосе Мануел Калдерон (Jose Manuel Calderon) на неговите сингли “Borracho de amor” и “Que sera de mi”. През 1992 г. Хуан Луис Гуера спечелва наградата Грами със своя албум “Bachata Rosa” и така бачата получава международно признание. Широкоразпространената бачата се изпълнява на електрически инструменти и е богата на виртуозни изпълнения на китара. Тя в повечето случаи е по-бърза от своите предшественици и предизвиква силно желание за танцуване. През последните години, доминиканската национална телевизия излъчва многобройни състезания по бачата, които допълнително я популяризират.
Танцът бачата представлява поредица от прости стъпки, в резултат на които се получава движение напред-назад или настрани. Истинският му дух обаче се проявява в чувствените движения на ханша и тялото.
В настоящия момент, вероятно най-известната по целия свят група, изпълняваща бачата, е Авентура (Aventura) от Доминиканската република, а сингълът им “Obsession” стигна до върха на музикалните класации както в Северна и Южна Америка, така и в Европа. Други популярни изпълнители на бачата са Антони Сантос (Antony Santos), Мончи и Александра (Monchy y Alexandra), Раулин Родригес (Raulin Rodriguez) и др.От http://thefastest.biz/?page_id=7
Блекпул – Най-престижният фестивал по спортни танци в света, който се провежда в едноименния град в Англия.
Болеро – Испански национален танц. Задължителен е акомпаниментът с кастанети или, ако мелодията на танца се пее, на китара. Кубинското болеро и аналогичното на него доминиканско болеро се характеризират с двуделен ритъм със синкопи и образуват испано-американската версия на танца.
Бостън – Вид бавен валс.
Ботафого - 1) Движение в самбата или джайва. 2) Фигури в самбата (за всички тези фигури е характерен неголям баунс и ритъм :1-а-2-1-а-2...)
Буги-вуги – Разновидност на суинга, танц имитиращ рокендрола от 50-те години на миналия век. Всичко започва с полета на Чарлз Линдберг, който прекосява Атлантическия океан със самолет през 1927 г. На следващия ден вестниците излизат със заглавия „Линди прескача Атлантика”. След няколко дена питат знаменития танцьор от Харлем Джордж Сноуден: „Какъв е този танц, който изпълнявате?”, на което той отговаря: „Танцувам Линди Хоп”...
В края на 20-те години на миналия век в джаза нахлува цяла плеяда млади тъмнокожи музиканти – Дюк Елинтън, Джими Лансфорд, Каут Бейси и др. В началото на 30-те години те създават нов стил на джазовия биг бенд – необичайно популярния стил «суинг». Настъпва епохата на суинга. В средата на 30-те години суингът звучи по радиото, в концертните зали, от грамофонните плочи, в клубовете, в киното... Увлечението по суинга в Америка е всеобщо, но той е особено популярен сред младежите, където се появява цяла прослойка от негови поклонници. Подобно на рокендрола през 50-те години на миналия век, суингът и джазовите танци се превръщат в една от формите на протест на младежите срещу традиционните възгледи на своите родители, срещу техния деспотизъм, неразбиране интересите на младите, в това число и срещу неодобряващото отношение към джаза, който възрастните приемат като символ на разпуснатост и разврат.
В този период суинговият джаз поражда определен тип танцова пластика, в която се проявява несъмнено естетическо и ритмично единство между движенията и музикалното изпълнение. В по-простите форми тази пластика се изразява в несъзнателно поклащане и потропване в такт с музиката. В движенията на танцьорите органично взимат участие не само краката, но и бедрата и практически всички части на тялото.
Линди Хоп е най-популярният танц от тази епоха, който води началото си от чарлстона и се отличава от всички суингови танци по голямото количество подскачания, съчетани с акробатика, изискваща много добра физическа подготовка от двойката.
През 1935 г. Савойският биг-бенд заразява младежта с нова музика и нов танц. За да прикрият източника на танца, те използват думата джитербаг, при което изчезват елементите на чарлстона и някои много сложни акробатични прийоми.
В началото на 40-те години на миналия век популярността на суинговите биг-бендове намалява. Заедно с тях угасва интересът и към Линди Хоп. Но по време на войната американските войници успяват да пренесат в Европа джитербага, където той преживява нов възход на популярност. В края на 40-те години музикалният и танцов бум в Америка затихва, големите оркестри изчезват, а младите фенове на Линди и Джитербаг вече са позастарели.
През 50-те години на миналия век Америка преживява още по-голямо по своите мащаби от суинг бума увлечение. Бил Хейли и неговата «Комета» създават нова музика – Рок енд Рол. Появява се и едноименният нов танц. Подобно на Линди, и той е наситен с акробатични трикове и изисква добра физическа форма от партньорите. Той добива особена популярност в Европа, където по-късно е стандартизиран и се превръща във вид спорт – съвременният акробатичен рокендрол.
В някои европейски страни Линди се развива в нови форми. В Англия например палучава названието джайв, в Германия – Буги-вуги. Тази разновидност на танца се разпространява в Европа през 50-те години на миналия век заедно с рокендрола. В джайва, често използван като синоним на бугито, няма повдигания на партньорката, но за сметка на това присъстват много движения с подскоци и отскачания. В рокендрола, успоредно със запазването на подскоците, особено внимание се отделя на акробатиката на партньорката.
През 80-те години на ХХ в. се наблюдава възраждане на джазовите танци. Днес съществуват стотици клубове, занимаващи се с тяхното популяризиране.
от www.dancelife.ru.
Буре – Френски придворен танц от 17-18 в. За него са типични бързият темп и двуделният размер.
В
Валс – Валсът води началото си от старите народни танци на Австрия и Южна Германия. Името му произлиза от немската дума walzen – „въртя се”, „кръжа”. За най-близки предшественици на валса може да се считат бързият „немски танц” и бавните валсове – лендлери, които излизат на мода около 1800 г.
Вариации – Кратък, но технически сложен солов класически танц.
Ветрило (в латината) – Движение, при което партньорите се движат един спрямо друг под прав ъгъл, като завършват движението в позиция „ветрило”.
Виенски валс (ВВ) – Най-бързият от танците на европейската програма, който основно се състои от постоянни завъртания при едновременно движение по линията на танца. Независимо от много малкия брой на фигурите (всичко 7 фигури), виенският валс е един от най-сложните за научаване и изпълнение. На конкурсите се изпълнява или във втори (Е клас), или в трети (във всички останали класове) в европейската програма и програмите с шест, осем или десет танца. Ритъмът му е 58-60 такта в минута. Този валс, както и джайвът, на конкурсите се изпълнява за една минута, а не за половин, както е при всички останали танци.
През 1924 г. Имперското общество на учителите по танци решава да стандартизира танците, известни по това време. С тази важна задача се заема специален отдел на Обществото – така нареченият Комитет по бални танци, в който влизат най-добрите и най-известните изпълнители на състезателни танци от тези години.
Всички танци от съвременната европейска програма били повече или по-малко подробно описани, с изключение на виенския валс, който не бил много популярен в Англия. За единствен истински валс тогава се приемал английския валс (сега известен и като бавен валс). Виенският валс е добавен по-късно в списъка на европейските танци, но така и не бил включен в програмата на фестивала в Блекпул.
Първото споменаване на танци, подобни на валса, се отнася към ХІІ–ХІІІ в., когато в Бавария танцували „Наштанц” ("Nachtanz"). Основните спорове са предизвикани от двете версии за произхода на танца – германската (в Англия дълго време са го наричали „немски” валс), и френската (по-точно френско-италианската). Сигурно е само едно – виенският валс не произхожда от Австрия, а е наречен така, тъй като достига върха на своята популярност в началото на ХІХ в. именно във Виена, под звуците на музиката на Щраус. Повечето изследователи все пак го считат за френски.
Валсът е танц, който се изпълнява на музика с три удара в такта. Всеки такт започва с ударено време, а завършва на по-малко отчетливо, което създава големи трудности на начинаещите, докато за опитния танцьор такъв ритъм създава възхитителни романтични преливания. Историята на танците на „три четвърти” може да се проследи сравнително лесно, тъй като повечето от тях са се танцували и се танцуват на две или четири времена (все пак имаме два крака), докато танците с три времена са много малко. Един от първите танци в ритъм 3/4 е селският френскки танц от Прованса, появил се още в далечната 1559 г. Този танц се изпълнявал на фона на народна музика, наричана „Волта” ("Volta"), макар под това име в същото време да съществувал и италиански народен танц. На италиански думата „волта” означава „въртене”. Още в първите варианти на танца негова основа била именно непрекъснатото въртене. През ХVІ в. волтата става популярна в залите на кралските съдилища в Западна Европа, където по това време се провеждат танците. Във волтата партньорите танцували в затворена позиция, но дамите се измествали вляво спрямо джентълмените. Партньорът държал партньорката си за талията, дамата поставяла дясната си ръка върху рамото на кавалера, поддържайки с лявата ръка полите си. Налагало се роклята да бъде придържана, тъй като по време на въртенето полата се заплитала около двойката и пречела на движението по-нататък. Най-известното изображение на този танц е картината, на която е нарисувана кралицата на Англия Елизабет І, която танцува волта с граф Ланкастър, повдигната над пода в ръцете на благородника. Интересното в случая е, че фон на картината се явява залата на Френския кралски съд.
Волтата от това време прилича на съвременния норвежки фолклорен вариант на валса. Както и във всеки танц със завъртания, тъй като един от партньорите фактически изпълнява стъпки около другия, се налага те да бъдат правени по-дълги, отколкото обичайните стъпки настрани. При това обикновенно краката на партньора са по-дълги от тези на партньорката и за да може партньорката да обиколи партьора си, в норвежкия валс той я повдига над пода и я пренася по въздуха. Във волтата партньорите правят същото, при това така се държат един за друг, че в светското общество танцът се считал за крайно неморален и в крайна сметка е забранен от краля на Франция Луи ХІІІ (1610-1613). Първоначално волтата се изпълнявала на три такта, но фактически в пет стъпки и постепенно започнала да се изпълнява в музикален съпровод от пет такта. Поредно описание на танца в три такта, наречено „Дупка в стената” ("Hole in the Wall"), е направено през 1695 г. и с това приключва историята на валса във Франция.
През 1754 г. в Германия се появява първата музика, която отдалече напомня на съвременните валсове и се наричала "валцен" ("waltzen"). И до днес на изследователите на произхода на съврменните танци не им е известно по какъв начин е станало сливането и взаимодействието между двата танца – валцен и волта, макар на немски "waltzen" също означава „въртя се”. Музиката, която по своя ритъм и характер съвпада със съвременните мелодии на виенския валс, се появява в далечната 1770 г. За първи път танци, приличащи на валс, се изпълняват в Париж през 1775 г. Танцът валцен, както и волтата, не съответствали на моралните норми на тогавашната епоха. Ето и нещо любопитно в тази връзка – през 1779 г. се появява памфлет със заглавие: „Доказателства за това, че валсирането е основен източник на слабост на тялото и израждане на нашето поколение”. Въпреки това танцът става много популярен във Виена и специално за него в началото на ХІХ в. се откриват огромни зали за танци, които можели да поберат до 3000 двойки!
През 1812 г. танцът се появява в Англия под името „немски валс” и предизвиква голяма сензация, като най-голяма известност достига през 1816 г. Разгневеният лорд Байрон, виждайки жена си в ръцете на друг на недопостимо разстояние, пише през 1813 г.: „Якият като хусар джентълмен се клати с дамата като на люлка, при това те се въртят подобно на два майски бръмбара, набучени на едно шило”. Борбата срещу „немския валс” продължава и през 1833 г. в книгата си „Правилата на добрия тон” мис Селбарт пише: „Този танц е само за девици с леко поведение”
„Кралят на валсовете” Йохан Щраус е написал повече от 500 валса. И тъй като е роден във Виена, валсът започва да носи името „виенски”. Голям брой композитори от средата на ХІХ в., братя и племенници на Щраус, също са композирали валсове, вдъхновени от творчеството на именития си родственик.
В днешно време Виенският валс се изпълнява в ритъм от 180 удара в минута, с ограничен набор от движения: смяна на стъпките, изчакване, естествено (дясно) завъртане, обратно (ляво) завъртане, смяна с изчакване, преместване към центъра и връщане, преминаващо в контрачек, и пр. И до днес той не е включен в програмата на шампионата в Блекпул.
от www.dancelife.ru.
Влачене – Среща се в названието на фигури от стандартните танци.
Водещо рамо – Терминът „Водещо рамо” определя ситуация, при която, заедно с движещия се напред или назад крак, се придвижва и едноименната страна на корпуса. Дествие, противоположно на „Обратно движение на корпуса”.
Волта (в латината) – Действие, при което единият крак се кръстосва пред другия при странично движение на партньора. Като правило се правят няколко волти подред, които може да се изпълняват и по дъга. Терминът „волта” произлиза от италианското voltare - "обръщам се".
Възрастова категория – Това е категорията, в която танцуващата двойка е длъжна да се състезава в продължение на цялата календарна година. Тя се определя според годината на раждане на по-възрастния участник в двойката. Изключение прави категория Сеньори, в която и двамата състезатели трябва да са във възрастта на категория Сеньори. В повечето региони съществува и полуофициална категория хоби – това е клас, в който може да се състезават любители от всякаква възраст, които са започнали да се занимават с танците вече възрастни. Възрастовата категория ограничава максималния клас на спортиста, с изключение на Възрастни и Сеньори (Деца І не повече от D, Деца ІІ не повече от С, Юниори І – В, Юниори ІІ – А, Младежи - S). Като правило не се допуска съревнование между спортисти от различни възрастови категории.
|
