Чардаш – Унгарски народен танц.
Чарлстон – Танц в характера  на бързия фокстрот, възникнал в град Чарлстон (Южна Каролина). Около 1925 г. завоюва всички танцувални площадки в целия свят. Танцът се отличава с остро акцентиран ритъм. Танцуващите правят резки движения и се въртят на възглавничките на стъпалата си навън-навътре, което е съпроводено с рисковани странични стъпки.
Ча-ча-ча (Ч) – Танц, произлязъл от Румба, след забързване на ритъма и въвеждане в музиката на синкопиране (накъсаност) на ритъма. Ритъмът на танца в конкурсите е 30-32 такта в минута. Повечето фигури са аналогични на фигурите в румбата, но са изменени във връзка със синкопирането на ритъма. Особеност на танца ча-ча-ча е честото използване на локове при танцуването.
За първи път този танц е забелязан в танцовите зали на Америка в началото на 50-те години на миналия век. Някои от хипотезите за произхода на названието на танца са свързани с испанското "сhacha" (детегледачка), което обаче е много съмнително, или "chachar" – „давчене на листа от кока” или просто "char" (чай). Други твърдят, че най-вероятно е наречен на бързия и весел кубински танц гуарача ("Guaracha"). Истината е, че названието му се появява благодарение на танцьорите. Новият ритъм много се харесва на танцуващите, които изящно импровизират и добавят нови движения, следвайки звуците на маракасите, използвани като акомпанимент, създавайки чрез движенията на краката си нов звук. Установява се, че при докосването на пода с краката се издава звук три пъти подред: ча-ча-ча и оттук по аналогия възниква названието, коуто предизвиква у всеки желание да движи краката си: Ча-ча-ча.
На английски език, в САЩ, първоначалното ча-ча-ча постепенно се съкращава до ча-ча, което е свързано с изменението на характера на танца.
През 1954 г. танцът е описан за първи път като „мамбо с гуиро ритъм”. Гуиро (guiro) е музикален инструмент, изработен от изчистена изсушена тиква, а мамбото – хаитянски танц, станал известен в Европа през 1948 г. Самата дума „мамбо” е име на жрица, и по-точно богиня на вудуто в негърската африканска религия, като първоначално ритъмът на мамбото е постиган с удряне с пръчки по изсъхнали черепи... Така че може да се твърди, че ча-ча-ча произхожда от религиозните ритуални танци на Западна Африка и кубинските бавни танци. Съществуват три основни варианта на мамбото – самостоятелно, двойно или тройно. При тройното мамбо се изпълняват пет стъпки на един такт и именно този вариант се използва в ча-ча-ча, който скоро започва да съществува като отделен танц. Може да се каже, че мамбото, или тройното мамбо, или ча-ча-ча, както го наричат днес, е социален танц, роден от комбинацията на прогресивната американска и латиноамериканска музика. След Втората световна война, през 1956 г. ча-ча-ча вече е много по-популярен от мамбото.
Днес ча-ча-ча се танцува в ритъм от 120 удара в минута. На всеки удар се правят стъпки със силни движения на бедрата, като колената се изпъват на всяка стъпка. Тежестта на тялото е напред. Всички стъпки се изпълняват с носа на обувката, а движението става плътно по пода без повдигания и отпускания. Шасето се изпълнява на отблояване „4 и” и се използва, за да подчертае стъпката, изпълнявана на „раз”, която е по-дълга от другите стъпки като музика. По време на танца двойката трябва да предаде весел, безгрижен и свободен характер, за разлика от лиричната румба. Първоначално не съществува ясно разграничение между румба и ча-ча-ча, но с времето танците категорично се разделят. Музиката на румбата придобива по-бавен темп и  започва да се съчинява като правило в минорен лад, докато музиката на ча-ча-ча става по-бърза и се съчинява и в мажорен лад.
Днес ча-ча-ча е визитна картичка на латиноамериканската поп музика, доколкото на този ритъм подхожда почти всякаква аранжировка. Този танц отново е на мода. Елегантното ча-ча-ча, със своя характерен ритъм, сякаш е специално създадено, за да може жената с особена изразителност да демонстрира своята красота и женственост. Ча-ча-ча често е наричан „танц на кокетките”, тъй като много се харесва на жените, които имат по-провокативно поведение и обичат леките флиртове. Това е истински танц за съблазняване. За разлика от другите танци, в които близостта на партньорите едва позволява флиртуването, ча-ча-ча предоставя възможност на жената да кокетничи – тя горделиво се разхожда пред кавалера, стараейки се сякаш да покори не само него, но и да стане желана от цялата мъжка аудитория.
Чек – 1) Това е стъпка, която няма по-нататъшно придвижване в първоначалната посока. След такава стъпка тежестта се връща обратно и по време на стъпката тежестта не се прехвърля на работещия крак. 2) Чек се превежда като внезапно спиране или пауза, поради което често фигурите, при които има спиране или пауза, съдържат в названието си думата чек.

А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ч Ш Ю Я